ГЛАВА 3. ПОСЛЕДИЦИ ПРИ АЛЦХАЙМЕР

Когато говорим за болести, обикновено мислим за финалните им отражения. Например, ако говорим за рак, много бързо идва мисълта за възможно съкращаване на живота.
В конкретния случай при болестта на Алцхаймер, ако говорим с пациентите, те не се притесняват толкова за края на живота си, колкото от страданията, които трябва да понесат и най-вече от загубата на качеството на живот.
Това е една болезнена ситуация за всички които са засегнати от една нелечима към момента болест, това е като присъда за човека, който получава подобна диагноза.
Ако това представлява драма за един възрастен, толкова по-зле е за един зрял човек в пълната си фаза на развитие, както в случаят на ранен Алцхаймер.
Процентът на тези случаи е по-малък, но психологическите отражения върху човека и семейството му са много по-големи.
Хората по цял свят приемат, че с възрастта идват и „болежките“, здравословните проблеми, и че, с времето организмът „отслабва“.
Това е „нормално“, „зрелите“ хора понакуцват или имат слухови проблеми, или проблеми с паметта.
Част от тази „нормалност“ е приемането, че някои от тези „болежки“ се превръщат в здравословни проблеми като да живееш в инвалиден стол, да загубиш зрението си или да страдаш от Алцхаймер.
Когато обаче, човек между 30 и 40 години страда от подобен вид здравословен проблем, не е „понятно“, нито се приема от пациентите и семействата им.
За разлика от възрастните, които са имали свой живот, имали са съпруга, наследници, професия, както и са се наслаждавали на пенсионирането си.

Продължете да четете
https://www.amazon.es/Morbo-Alzheimer-Ediz-bulgara-1/dp/8873046452