ГЛАВА 1. ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА АЛЦХАЙМЕР

Два са неизменимите житейски факта, а именно, че животът ни напредва с всеки ден и в даден момент ще свърши. Две дати ще стоят на надгробната ни плоча, тази на раждане и тази на нашата кончина.
Между тях протича животът ни с всичките му радости и болки, с всичките му възможности и неприятности.
Хората по цял свят искат да живеят дълго и по възможност, придружени от любимите си хора.
Докато годините минават обаче, силите отслабват, уменията и способностите не са както някога и лека полека човек се справя все по-трудно с някои дейности. Ако има обаче нещо, от което човек се страхува повече от смъртта, то това са болестите и най-вече, ако те са болезнени.
Никой не обича болката. Всъщност, болката служи като сигнал, който предупреждава организма, че нещо не е наред. Когато обаче болката е продължителна, поради някакъв здравословен проблем, ситуацията може да стане нетърпима.
Страхът от болестта на Алцхаймер е още по-голям.
Алцхаймер е невродегенеративно заболяване и то поразява предимно мозъка, който постепенно губи функциите си.
Това се случва поради появата на определени клетки като сенилните плаки и неврофибриларните възли, които се натрупват в мозъка, предизвиквайки прогресивна загуба на функциите му, от които най-видима е загубата на памет.
Наименованието на това заболяване се дължи на откривателя му, психиатъра Алоис Алцхаймер, който през 1906 за първи път регистрира писмено признаците и симптомите на болестта. Трябва да се разграничават последиците при това заболяване от прогресивната загуба на памет, поради нормалния ход на времето и поради напредналата възраст, като независимо от това, трябва да се изследва, за да се изключат други патологии, които могат да обяснят проблемите с паметта.